МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Район „Нови Искър” е най-големият по територия от столичните райони. Той е разположен на територия от 220 000 дка. Обработваемата земя е 150 000 дка, нивите - 78 532 дка, естествените ливади – 8769 дка, пасищата – 10 040 дка, а горският фонд – 74 266 дка.

Община Нови Искър се намира на южния склон на стара планина в началото на Искърското дефиле. Включва гр. Нови Искър с кварталите; Славовци , Кумарица , Курило , Изгрев и Гниляне и селата: Балша , Воиняговци , Доброславци , Житен , Кубратово , Кътина , Локорско , Мировяне , Негован , Подгумер , Световрачене и Чепинци . Всичките имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древноста и най-вероятното е да имат славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица. Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич. Курило и Гниляне са едни от най - старите селища в началото на Искърския пролом за което говорят множеството намерени предмети и исторически паметници.
По време на Възраждането месно то население не остава в страни от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църква. Хора от селищата помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на 19 в. там било открито килийно училище, а по - късно такова възникнало и в Кумарица.
В началото на 20 в. с построяването на множество фабрики и заводи Курило започва да се развива като промишлено селище. За това спомагат също така и географското положение, наличието на работна ръка и близоста до железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и пр ез 1974 година те са обиединени и провъзгласени за град с името на едноименната река ИСКЪР

История:

Район “Нови Искър” е част от неповторимото по красота Искърско дефиле, възхитило някога и патриарха на българската литература Иван Вазов. Селищата от района са създадени върху дъното на голямо езеро, което е в пределите на Софийското поле. Историческите извори ни дават сведения, че 5000 години преди н. е., тук е имало живот, за което свидетелстват тракийските селищни могили в селата Негован, Световрачане и Чепинци.

Трайни следи тук са оставили римляните. Главният път Трояновият – от I и II век от н. е., е минавал в подножието на Стара планина.

В турските данъчни регистри от началото на Х V век, голяма част от селищата на район “Нови Искър”, фигурират с днешните си имена, което е неоспоримо доказателство, че са съществували по време на Второто българско царство.

Географското положение на района, създава възможност за развитие на туризма.

Район “ Нови Искър” е обособен от най-голямата селищна единица – гр. Нови Искър и 12-те села: Балша, Войняговци, Доброславци, Житен, Кубратово, Кътина, Локорско, Мировяне, Негован, Подгумер, Световрачане и Чепинци.

Град Нови Искър-структура:

Градът е изграден върху двата бряга на река Искър. Състои се от 5 квартала: Славовци, Кумарица, Курило, Изгрев и Гниляне. Като град е обособен с Указ № 1912 на Държавния съвет на Република България, издаден през септември 1974г.

Селищата в района:

Имената на кварталите са със славянски произход, за което свидетелства една легенда, според която – един керван се движел по стария римски път по посока главния път в Софийското поле – Сердика. Керванът бил воден от своя старейшин – Кумарич. Той бил много болен и починал. Неговият заместник взел решение да установи племето си на територията, в чиито недра предал Богу дух техният водач. Така било основано ново селище, именувано Кумарица. В близост до него – по пътя за Сердика /днешна София/, се заселил друг славянски род. Името на неговия водач било Славе, от което произлиза името на квартала – Славовци.

Най-много исторически сведения намираме за кв. Курило, който до 19 век е бил известен като с. Скрино. Историята на неговото преименуване е следната: На път за гр. Одрин, армията на руския генерал Дибич преминава през село Скрино. Тук генералът оставя началник - щаба си, генерал Курило, който по време на престоя си, изгражда постройки, които преди да си замине оставя на местните жители. В знак на благодарност, те преименуват селото си от Скрино в Курило.

Името на кв. Гниляне е известно от един Султански ферман, носещ дата – 23април 1500 година.

При направените разкопки на селищната могила Окол глава, са открити костни идоли и глинени съдове от керамика, изящно изрисувани. Археолозите твърдят, че находката е 1900 – 3000 години преди н. е. Според историците тук са живели тракийски племена.

Селищата ни са с богато историческо минало. Тук 5000г. пр.н.е. е кипял живот. Затова свидетелстват и тракийските надгробни могили, които и днес са запазени в селата Световрачене, Чепинци и Негован.

В нашия район има следи от римско време. Главният римски път – Траяновият, който е от I – II век след Христа, е миналвал в подножието на Стара планина.

Районът ни е богат на паметници на културата. Пет от тях са с категория „национално значение”. Архитектурен и художествен паметник на културата са манастирът „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован, църквата „Св. Димитър” в с. Подгумер, църквата „Св. Николай” в кв. Кумарица, църквата „Св. Рождество Богородично” в с. Житен, стенописите на църквата „Св. Петка” в с. Балша.

Манастирската църква „Св. Иван Рилски” и „Св. Йоан Кръстител” в кв. Курило са обявени, като народна старина. Интересно е, че в Курилския манастир е живял и служил Св. Йоан Рилски, който народът нарича Св. Иван Рилски. В манастира е работила една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст”. От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Сред светините е Погумерският манастир „Свети вмч Димитър”, който днес не функционира. Неговата история е от XI век. Археолозите смятат, че на мястото на днешната църква е имало християнски некропол. Манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Той е изграден изцяло в традициите на възрожденската архитектура, жалко е че нямам каквито и да било средства на да подема реставрацията му. Преди много години са изготвени проекти, но не са осъществени.

Друг паметник, който е в много добро състояние е църквата „Св. Николай Мирликийски” в с. Негован. Тя е построена през 1886г. от майстор Игнат Петров от с. Касилак, Радомирско. Иконостасът е дело на майстора – резбар Стойчо Любенов, а иконите са от майстор Михаил Блажев от с. Тресонче и Иван Доспевски – брат на известния наш сънародник Станислав Доспевски от Самоков. Стенописите и декорацията на църквата са образци от късновъзрожденския период. Този паметник на културата възпитава младото поколение в любов към християнското учение и предизвиква възхищение от майсторите – строители и зографи.

Църквата „Св. Петка” в с. Войняговци е каменна, вкопана в земята. Тя е построена преди Освобождението. Стенописите й се нуждаят от реставрация.

Марковата къща в с. Доброславци е една от малко запазените къжи във възрожденски стил. Къщата се руши.

С над 130 годишна история са стенописите в църквата „Св. Троица” в с. Мировяне. В списъка на Националния институт по паметници на културата, като художествени паметници на културата са вписани и манастирът „Св. Три светители” с. Чепинци и църквата „Всех светих”.